Волейболът за мен се е превърнал като нещо, без което не мога. Гледам мачовете на националния ни отбор (мъже) от както се помня. Като по-малка, когато още нямаше дори план да се построи Арена Армеец най-голямата ми мечта беше един ден да имам шанса да ги гледам на живо. Когато разбрах, че залата в София е построена и мачовете ще се играят тук бях най-щастливият човек на земята, мислех си, че по-щастлива не мога да бъда.. но съм грешала. Дойде денят на първия мач в София, денят, в който мечтата ми се сбъдна и в този ден бях много повече от 3 метра над небето. Повечето ми приятели ми казваха, че тази еуфория ще мине с времето, но не и до днес, 21 мача по-късно, това чувство, тази емоция е все толкова запленяваща и огромна. Тази година дори отидох до Варна, само за да ги гледам поне още веднъж на живо, да усетя емоцията, която може да бъде изпитана само в залата.
The volleyball means a lot for me, something I can't live without. I watch it since I can remember myself. When I was younger I dreamed to have the chance to see the players personal. Three years ago my dream came true. In my home town - Sofia, was built Arena Armeec sport hall, where official matches are played. It was the most amazing day in my life. Some of my friends told me this euphoria will pass but 21 matches later, the emotion is still so breathtaking and overwhelming. This year, even went to Varna, only to see them at least once, to feel the emotion that can be felt only in the hall.
Да бъдеш част от това е нещо велико! Не веднъж съперниците ни са казвали, че българската публика е една от най-страхотните в света. Скоро четох една статия, която ми напълни душата. Ще ви цитирам една малка част от нея:
"12 500 са на крака! Зала “Арена Армеец” е като врящ казан, в една неповторима атмосфера. Аплодсменти, които не спират дълго след като точката, гейма, мача е приключил. Дори и с половината от този капацитет, варненската “Конгресна” не отстъпва по нищо. И вярната публика иска само и единствено любимците им да дадат най-доброто от себе си, да се раздадат така, както феновете ще го направят от трибуните. Ще ги изпратят с усмивки и викове “Българи, юнаци!” независимо от изхода на двубоя. Картината се повтаря неизменно мач след мач, независимо от съперника, независимо от героите, които са били на полето. И където и да се намират по света ще видите една отделена агитка, която да подкрепи момчетата си, дори когато са на 13 000 километра. Понякога от стотици души – както беше в САЩ, понякога 20-ина като в Бразилия. Но винаги са там, развявайки българският трибагреник. На всеки мач ще видите онези момичета и момчета с грейнали бузи в бяло, зелено, червено, три цвята балони, тъпани и много любов. Хиляди, които пристигат със здрави гърла, готови да покажат какво значи гостуване в България. Негостоприемни?! Не. Ние просто обичаме нашите момчета. Както те обичат нас. Седми играч на полето?! Не, българските фенове се броят поне за още двама!"
Being part of it is something great! Not once our rivals have said that Bulgarian public is one of the greatest in the world. Recently read an article that filled my soul. I will quote a small part of it:
"12 500 are on their feet! In" Arena Armeec " have unique atmosphere. Clapping not stop long after the point, the set, the match was over. Even with half of that capacity, "Congressna" hall in Varna no way inferior. The audience truly wants the Lions only to give the best of themselves, as fans will make it from the stands. The situation is repeated consistently game after game, regardless of opponent, regardless of the players that were in the field. And wherever you are in the world you will see a separate supporters who support the boys, even when they are of 13,000 km. Sometimes hundreds of people - as in the USA, sometimes 20 as is in Brazil but always there, waving the Bulgarian flag. At every match you can see those girls and boys with glowing cheeks white, green, red , three color balloons, drums and lots of love. Thousands who arrive ready to show what means a visit to Bulgaria. Inhospitable? No. We just love our boys how they love us. Seventh player on the field? No, Bulgarian fans count for at least two more!"
Те заслужават нашата подкрепа и обич. Успех в Аржентина, момчета!
They deserved our support and love. Good luck, Lions!
ОТНОВО ТОПКА СЕ ПОДАВА НА ОТБОРА В НУЖДА СЕ ПОМАГА
БЛОКАДА – ТОЧКА, СЕРВИС – ГЕЙМ И ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ЩЕ ПЕЕМ!
МАЧА НАШ Е НЯМА СПОР БЪЛГАРИТЕ СМЕ ЕДИН ОТБОР!
НЯМА СИЛА ДА НИ СПРЕ.
НЯМА СИЛА ДА НИ СПРЕ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар