It's time for the promised travel notes. I'm going to start with my Vitosha hiking day from earlier this month. The route is perfect for the weekend and one-day escape from the city.
Пътуването ни започва с крайградския автобус №64 до спирка "Боянско ханче". От там вече следват множество указателни табели и карти, които не позволяват да се изгубиш.
Our trip starts with bus #64 and we get off it on bus stop "Boyansko hanche". From there on are many signs and signboards that help you to stay on the track and don't let you get lost.
Първата ни цел е връх Копитото (1345 м). До него се стига по хубаво направена пътечка, тъй като маршрутът е споделен с планинските колоездачи. Ходенето е около час и половина, но по пътя има много местенца, от които се откирват невероятни гледки към София. Също така има и една чешмичка с хубава студена вода по средата на нашия маршрут.
Our first target it Kopitoto peak (1345 m). It can be reached on good track that is shared with the mountain cyclists. We have to walk about hour and a half but there are a lot of places which reveal unreal panoramas of Sofia. As well there is fountain with nice cold water in the middle of our route.
Най-накрая достигаме целта си и пред нас се открива гледка над почти цяла София и Софийското поле. За да стигнем до хубавата гледка обаче минаваме през горната станция на лифта "Княжево-Копитото", който е бил първият кабинков лифт в България с дължина 1920м, но от 20 години не работи и малко по малко се разграбва. Там се намират също Телевизионна кула "Копитото", която обслужва София и Софийска област от 1985 г. и хотел "Копитото", на който всъщност излиза пътеката и ни дели на 5 минути от панорамната гледка.
 |
| Телевизионна кула Копитото |
 |
| Хотел Копитото |
 |
| Станцията на лифта |
След кратка почивка и наслаждаване на гледката тръгваме към Боянския водопад. В началото пътечката е хубава и равна, но в последствие става стръмна и хлъзгава на места. Мен честно казано ме поизмъчи. На едно място пътят се разделя на две - една пътечка към горния ръб на водопада и една към долния.
After a short brake and some enjoying the view for a while we set off for the Boyana waterfall. At the beginning the path is nice and even but after 20 minutes it turns steep and slippery. To be honest I was tortured by it. At one place the path splits - one way to the top of the waterfall and one to the base.
 |
| Отгоре |
 |
| Основа на водопада |
At the base of the waterfall there is a map with the routes for the climbers for both summer and winther and there is also a well-supplied medicine cabinet.
Слизането го направихме по най-неподходящата пътека, но пък искахме да успеем да си хванем автобуса и се наложи да минем по по-късата и по-гадна пътечка, която следва реката. Другият вариант е да се заобиколи покрай Боянското езеро.
The descend we made through the most inappropriate path but we wanted to catch the bus so we were bound to choose the shortest and nastiest path which is following the river. The other way goes near the Boyana lake.
The descend we made through the most inappropriate path but we wanted to catch the bus so we were bound to choose the shortest and nastiest path which is following the river. The other way goes near the Boyana lake.
Въпреки препятствията и мускулната треска разходката беше много приятна, защото за пореден път се убедих колко е прекрасна бъгарката природа. Нямам търпение да се върна в София, за да продължа разходките из Витоша.
In spite of all the obstacles and the stiffness the walk was very pleasant because once again I convinced myself how beautiful is Bulgarians' nature. Can't wait to get back to Sofia and continue my walks into Vitosha mountain.
Няма коментари:
Публикуване на коментар