Някога Рила планина била жена са разказвали хората от някогашното село Горни Пасарел, което потънало под водите на язовир Искър. Името й било Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи, против волята на нейните родители. Неговото име било Пирин...
Те не давали единствената си щерка на Пирин, защото не знаели кой е, откъде е, чий син е, какъв занаят има и как ще изкарва прехраната на жена и деца. Рилка била много красива и работна мома, но много своенравна – каквото й хрумнело, това правела, не слушала ни баща, ни майка.
A long time ago, according to the people from the village of Gorni
Pasarel, which had sunk under the Iskar damn, the Rila Mountain was a
woman. Her name was Rilka. She married to a man from the higher lands
against the will of her parents. The man was called Pirin...
Rilka's parents didn't want to give their only daughter to Pirin, because they didn’t know him, where he came from, who were his parents, and how the young couple would make their living.
Rilka was very beautiful and hard working girl but rebellious. Whatever she decided to do, she did it and didn't listen neither to her mom nor her dad.
Rilka's parents didn't want to give their only daughter to Pirin, because they didn’t know him, where he came from, who were his parents, and how the young couple would make their living.
Rilka was very beautiful and hard working girl but rebellious. Whatever she decided to do, she did it and didn't listen neither to her mom nor her dad.
Оженили се двамата луди-млади без сватове и сватба, без песни и свирни, без родителска благословия. Забегнали
далеч от хората и се заселили в едно високо и пусто място. Родили им се
две деца – момче и момиче, които кръстили Искър и Места – никой не бил
чувал такива имена дотогава.
The two young people got married without a wedding ceremony, nor songs
and party, and without their parents' blessing. They went away and
settled in an isolated place. Rila and Pirin had two kids: a boy, named
Iskar and a girl, named Mesta. Nobody had ever heard such names before.
Бащата ходел на лов, а майката гледала
къщата и децата. Буйни и палави били братът и сестрата. По цял ден се
борели, карали и биели, вдигали олелия до небето. Всеки ден майката се
оплаквала на бащата, молела го да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка,
но той все едно не чувал. Грижата му била да донесе храна и дрехи за
челядта си, а другото било грижа и занимание на майката. Веднъж братът и
сестрата се скарали жестоко, надумали си тежки думи и скочили да се
бият. Вдигнала майката ръце да ги възпре и в мъката си през сълзи
проклела:
– Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат и бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост към вас да нямам. Дърветата да ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите ми извори да станат и от тях реки и потоци да се руйнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. И дай боже, ако те има, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и проклети деца.
– Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат и бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост към вас да нямам. Дърветата да ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите ми извори да станат и от тях реки и потоци да се руйнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. И дай боже, ако те има, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и проклети деца.
The father was hunting and the mother was looking after the kids and
the house. The two children were very naughty. All day long they were
running, fighting with each other, yelling and making a lot mischief.
Every day Rilka was asking Pirin, begging him to talk to the kids and to
help her with the upbringing with his paternal love and severity, but
he didn’t want to listen. His main duty was to find food and clothes for
his family and the rest was obligation of the mother.
One day the brother and the sister got into serious fight. They told
each other very rude words and were ready to beat each other to death.
Their mother raised her hand to stop them and in her grief and with
tears in her eyes, she cursed them: "Let God separate you so that you
never meet or see each other again. Let people be afraid and run
away from you. You shall live with reptiles, fishes and frogs. Let God
turn me into stone so I cannot say a word to you anymore. And I shall
not give you any love nor be able to hug you. The trees shall be my
children. Turn my body into earth and stones. Turn my tears into springs
and lush rivers. And God, if you really exist, please turn also Pirin
into a mountain so that the people won't laugh at him because of his
naughty and damn children."
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето
се явила силна светкавица и разсякла небето, чул се страховит гръм и в
миг тя се претворила на планина. По същото време Пирин, който бил далече
някъде на лов, също се вкаменил и се сторил на планина - Пирин планина.
А двете дечица станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо,
повело водите си полека надолу из планината, а момчето – Искър, буен и
нетърпелив, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремглаво
надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и
се усилвали от майчините сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път и
се слял с водите на Дунав – буен и неудържим като него.
Once she said these curse, and a bright lighting went through the sky. A
strong thunder was heard and in a moment Rilka turned into a mountain
–the Rila mountains. Pirin who was away at that moment, turned into
stone and became the Pirin mountains. The two children turned into
rivers. The girl, Mesta, was not so naughty and ran calmly down the
hills of the mountains. The boy, Iskar, who was wild and naughty, took
his turbulent waters north through the mountains, crossed the Balkan and
entered the Danube river.
Оттогава той
не е чул нищо за сестра си, както и Места не чула дума за Искър. Майка
им ги гледа до някое време, а после ги губи от погледа си. Пирин никога
не вижда Искър и постоянно тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова
страна, която гледа към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко
я огрява слънце. По-често спира бащински поглед на Места и тогава се
усмихва, разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат
от високо хубавата му дъщеря и да й се порадват заедно с него.
Since then Iskar hasn't heard anything of his sister and neither did she
of him. Their mother watches them to some distance but then she loses
them from her sight. Pirin never sees Iskar and constantly grieves for
his boy. That's why that side of Pirin is always dark and green, very
seldom the sun shines there. More often he is glad with his daughter,
Mesta, and when he shines, he gets more handsome and lures people to
come up so that together they enjoy his beautiful daughter
Няма коментари:
Публикуване на коментар