Още в началото на февруари традиционно тротоарите бяха барикадирани от безбройни сергии с най-различни мартеници. През последната седмица на месеца с Вики започнахме да разглеждаме и да се чудим от кои да вземем. Въпреки че на пръв поглед изглеждат различни се оказаха доста сходни и точно в този момент ни хрумна идеята, че може да плетем мартеници, които да са различни и ръчно изработени. Решихме догодина да изпробваме търговските си заложби и да продаваме, защото за тази година бяхме закъсняли прекалено. Набавихме си нужните материали и с ОГРОМЕН ентусиазъм започнахме да плетем. Всички ни се чудеха какво правим, защо плетем като 1ви март мина само преди няколко дни и още куп подобни въпроси. След месеци упорито плетене и нерви като корабни въжета, вече разполагаме със солиден актив от готови мартеници, но в никакъв случай не са достатъчни. Както се досещате плетенето продължава.
At the beginning of February, traditionally the sidewalks were barricaded by countless stalls with various martenitsi. In the last week of the month with Vicky began to see and wonder from which to pick. Although, at first glance appear to be different we discovered they were quite similar. At this moment we came up with the idea that we can knit martenitsi that are different and handcrafted. We decided next year to test our commercial potential, because this year we were too late. After a week enthusiastically we began to knit. After months of hard knitting and nerves as ropes, we already have a solid asset, but not enought and as you might guess knitting continues.
